Старият Рак...
Морето дишаше смутено
света изпълнило със тътен
и всяка кипнала вълна
със ярост удряща брега
разбиваше се в образ смътен...
И с тия образи внезапни
Животът в ритъм неспокоен-
объркан пъзел подреди,
но смесил: “после” и “ преди”,
заливаше ме с дъжд прибоен...
С тъга залязващото слънце ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up