19 ago 2014, 12:17  

Старият Рак... 

  Poesía » Otra
419 0 1
Старият Рак...
Морето дишаше смутено
света изпълнило със тътен
и всяка кипнала вълна
със ярост удряща брега
разбиваше се в образ смътен...
И с тия образи внезапни
Животът в ритъм неспокоен-
объркан пъзел подреди,
но смесил: “после” и “ преди”,
заливаше ме с дъжд прибоен...
С тъга залязващото слънце ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??