Старо Злато
Полъхва вятър във лозите,
носи мирис на море.
Над старата ограда люшкат се върбите
и мене древна кръв зове.
Къщата, напукана и стара,
потъва в прах и мрак,
на времето вълшебната отвара
на тленното е страшен враг.
Паяжини по кристалните сервизи,
вази без цветя във тях,
а по пода паднали раздрани ризи,
сякаш са остатъци от нечий грях.
В руините на миналото време
потрепват гаснещи звезди.
Животът им налага тежко бреме
и надеждата за бъдеще руши.
Стари нрави в стара къща,
носталгична самота,
времето не може да се връща,
нищо не избягва от смъртта.
Тихи сълзи вятър носи,
люшка плачещи върби -
кръв, която отговор не проси,
старо злато във забрава спи.
© Роксана Медичи All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
благодаря много, а повторението за върбите е техническа грешка, не е върби в първия стих,а лози понеже ми напомя за едно място където прекарах лятото и там имаше лози по брега на морето а на един хълм къща с плачещи върби, просто съм се разсеяла докато съм го набирала стихчето
-
Хареса ми!Само...това повторение на върбите...
-
Много хубаво, много!
Браво!!! -
Тихи сълзи вятър носи,
люшка плачещи върби-
Великолепно изразяване,напомня ми Пърси Биш Шели!
Поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
