forsaken_light (Роксана Медичи)
80 83
21.03.2006 г., 21:09 ч.

Старо Злато 

  Поезия
630 0 4

Полъхва вятър във лозите,
носи мирис на море.
Над старата ограда люшкат се върбите
и мене древна кръв зове.

Къщата, напукана и стара,
потъва в прах и мрак,
на времето вълшебната отвара
на тленното е страшен враг.

Паяжини по кристалните сервизи,
вази без цветя във тях,
а по пода паднали раздрани ризи,
сякаш са остатъци от нечий грях.

В руините на миналото време
потрепват гаснещи звезди.
Животът им налага тежко бреме
и надеждата за бъдеще руши.

Стари нрави в стара къща,
носталгична самота,
времето не може да се връща,
нищо не избягва от смъртта.

Тихи сълзи вятър носи,
люшка плачещи върби -
кръв, която отговор не проси,
старо злато във забрава спи.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря много, а повторението за върбите е техническа грешка, не е върби в първия стих,а лози понеже ми напомя за едно място където прекарах лятото и там имаше лози по брега на морето а на един хълм къща с плачещи върби, просто съм се разсеяла докато съм го набирала стихчето
  • Хареса ми!Само...това повторение на върбите...
  • Много хубаво, много!
    Браво!!!
  • Тихи сълзи вятър носи,
    люшка плачещи върби-
    Великолепно изразяване,напомня ми Пърси Биш Шели!
    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??