Dec 7, 2012, 2:29 PM

Старост 

  Poetry
885 0 2

Там под овехтелите капаци

старец тихичко стои,

гледа втренчен есенните знаци

и листата бавничко брои.

 

По лицето времето оставя

трайни и безмилостни следи,

мисълта жестоко се забавя,

а среброто във косите му блести.

 

Цветни спомени назад  остават,

времето не спира своя бяг,

минали години избледняват

и затрупват се под падналия сняг.

 

Слънцето на запад се отправя,

за да търси нови начала,

и неусетно старецът забравя

неговата щедра топлина.

© Теодора All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??