Старост

tabyy (Теодора)
18 2

7 дек. 2012 г., 14:29

Поэзия

882 0 2

Там под овехтелите капаци

старец тихичко стои,

гледа втренчен есенните знаци

и листата бавничко брои.

По лицето времето оставя

трайни и безмилостни следи,

мисълта жестоко се забавя,

а среброто във косите му блести.

Цветни спомени назад остават,

времето не спира своя бяг,

минали години избледняват

и затрупват се под падналия сняг.

Слънцето на запад се отправя,

за да търси нови начала,

и неусетно старецът забравя

неговата щедра топлина.