7 дек. 2012 г., 14:29

Старост 

  Поэзия
936 0 2
Там под овехтелите капаци
старец тихичко стои,
гледа втренчен есенните знаци
и листата бавничко брои.
По лицето времето оставя
трайни и безмилостни следи,
мисълта жестоко се забавя,
а среброто във косите му блести.
Цветни спомени назад остават,
времето не спира своя бяг,
минали години избледняват
и затрупват се под падналия сняг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Все права защищены

Предложения
: ??:??