Старост
Старостта е Златната възраст на Човека,
разумни, опитни хора с малко Тъга.
Тъга за миналото отлетяло, тъга за Младостта.
Косите сиви а лицето променено,
живеят, борят се с Живота суров,
вървят хванати ръка за ръка, замечтано
жена и мъж и си припомнят.
За Младостта, още за Любовта си спомнят.
Как пак тук разхождаха се така,
прегърнати, хванати ръка за ръка,
с едно вълшебно чувство Любовта, ...