Старост

Старостта е Златната възраст на Човека,

разумни, опитни хора с малко Тъга.

Тъга за миналото отлетяло, тъга за Младостта.

Косите сиви а лицето променено,

живеят, борят се с Живота суров,

вървят хванати ръка за ръка, замечтано

жена и мъж и си припомнят.

За Младостта, още за Любовта  си спомнят.

Как пак тук разхождаха се така,

прегърнати, хванати ръка за ръка,

с едно вълшебно чувство Любовта,

а сега в Живота им настъпи Есента!

Но те са заедно и преди, и сега!

И сбъдна се тяхната мечта,

да остареят заедно, да не загубят Любовта!

Животът търкулна се, имат големи деца,

те,техните рожби вървят по пътя им Сега.

Забързани,напрегнати те водят Борба,

с трудности,проблеми,борба за своите деца.

А родителите им помагат дори и сега.

В парка вървят сред падналите листа,

сякаш дните от Живота им са това!

Говорят, усмихнати, отрудени хора с бастуни в ръка.

Оставили следа след себе си, някаква следа.

А Животът си продължава, Истината е Това!

.