Jan 30, 2009, 5:58 PM

Статистично 

  Poetry » Love
633 0 8
Повтаряхме си грешките до безвъзвратност.
Не се научихме да си прощаваме взаимно.
Ти бе възможност, аз пък - вероятност,
събираше ни само N-тата интимност.
Деляхме се на хилядите многоточия.
Умножаваше ни само тихата ни жажда.
Аз май не те запомних, прочие…
Всъщност, ти запомни ли аз как се казвам?
Повтаряхме си грешките до безвъзвратност.
Дали не стигнахме далеко с лудите копнежи?
Резултат е болката на степен, многократност,
която тихо се проточва с времето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??