Повтаряхме си грешките до безвъзвратност.
Не се научихме да си прощаваме взаимно.
Ти бе възможност, аз пък - вероятност,
събираше ни само N-тата интимност.
Деляхме се на хилядите многоточия.
Умножаваше ни само тихата ни жажда.
Аз май не те запомних, прочие…
Всъщност, ти запомни ли аз как се казвам?
Повтаряхме си грешките до безвъзвратност.
Дали не стигнахме далеко с лудите копнежи?
Резултат е болката на степен, многократност,
която тихо се проточва с времето.