Стаята
Животът ти е празня стая,
сам затвори ти прозорците, вратите.
А не спира нещо в тебе да повтаря,
че изпразнени от смисъл са ти дните.
Сам стоиш и чакаш опрощение
за пропилените ти дни и нощи,
а надеждата е само привидение
и от спомените се прокрадва още.
Само сенките треперещи от студ,
само те пред теб останали сега,
прекланят се на новия им шут, ...