Стаята

30.10.2008 г., 0:10 ч.

Поезия » Любовна

5.0 (2)

984 1 2

Стаята
Животът ти е празня стая,
сам затвори ти прозорците, вратите.
А не спира нещо в тебе да повтаря,
че изпразнени от смисъл са ти дните.
Сам стоиш и чакаш опрощение
за пропилените ти дни и нощи,
а надеждата е само привидение
и от спомените се прокрадва още.
Само сенките треперещи от студ,
само те пред теб останали сега,
прекланят се на новия им шут, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Маска
Фрагменти

Рисувам ги набързо и наивно, скицирам ги с молив – и само толкоз. Защото нямам време за картина. И с...
Нечут монолог

Зад всяка мисъл нищото наднича. Едреят кухините - то ги всмуква. На себе си не мога да приличам след...
Вяра

Аз вярвам в мисълта на всеки звук. Аз вярвам в смисъла на дългата поредица от грешки... Всеки залез ...

Още произведения »