И стаята ми стана празна

единствен вятърът се спира

не бе така до неотдавна

във нея светове откривах

там беше ти и аз и двамата

там бяха нежните ми спомени

там беше тя любов - голямата

сега са само сълзите отронени

направиха голямо наводнение

не искаха да спрат да плачат

обхваща ме нелепото съмнение

че може би и няма да дочакам

да спрат

А стаята остана мрачно празна

но тя ще те чака и ще зъзне

сама ще си се свива в мрака

очаквайки завинаги да се завърнеш.