И стаята ми стана празна
единствен вятърът се спира
не бе така до неотдавна
във нея светове откривах
там беше ти и аз и двамата
там бяха нежните ми спомени
там беше тя любов - голямата
сега са само сълзите отронени
направиха голямо наводнение
не искаха да спрат да плачат
обхваща ме нелепото съмнение
че може би и няма да дочакам
да спрат
А стаята остана мрачно празна
но тя ще те чака и ще зъзне
сама ще си се свива в мрака
очаквайки завинаги да се завърнеш.
© Емануела Миланова Всички права запазени