Aug 17, 2010, 8:55 PM

Стената 

  Poetry » Phylosophy
427 0 2

 

 

               С оплодени от мрака сърца

               се катерим по каменната стена

               над бездната на самотата.

 

 

               Каменен час.

 

 

               Нозете ни

               сами отмерват крачките

               с гранитна тежест

               на аскетично мълчание

               и със замах притварят

               деветте земни порти

               пред изгнаниците на съдбата,

               които във нас

               вричат,

               крещят,

               проклинат.

 

 

© Янко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??