Aug 17, 2010, 8:55 PM

Стената 

  Poetry » Phylosophy
471 0 2
С оплодени от мрака сърца
се катерим по каменната стена
над бездната на самотата.
Каменен час.
Нозете ни
сами отмерват крачките
с гранитна тежест
на аскетично мълчание
и със замах притварят
деветте земни порти
пред изгнаниците на съдбата,
които във нас ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко All rights reserved.

Random works
: ??:??