17 ago 2010, 20:55

Стената 

  Poesía » Filosófica
428 0 2

 

 

               С оплодени от мрака сърца

               се катерим по каменната стена

               над бездната на самотата.

 

 

               Каменен час.

 

 

               Нозете ни

               сами отмерват крачките

               с гранитна тежест

               на аскетично мълчание

               и със замах притварят

               деветте земни порти

               пред изгнаниците на съдбата,

               които във нас

               вричат,

               крещят,

               проклинат.

 

 

© Янко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??