natiii (Наташа Басарова)
332 3229
May 13, 2009, 4:42 PM

Стенещи матрици 

  Poetry
1091 1 12

Омръзна ми от фалш и злоба тънка,

от хилави усмивки и сърца.

Изгуби се надеждата ни звънка

и бледи са човешките лица.

 

Уж гоним хоризонти неоткрити,

а тъпчем пак по старата леха,

на думи сме потайни и прикрити,

а някъде далече е греха.

 

Не можем да обичаме сърцато,

не искаме надежда да дарим,

все гледаме лукаво и сърдито,

а молим се спокойно да заспим.

 

Превръщаме се в стенещи матрици

с безмаслени и кървави очи

и няма ги красивите зеници,

а само изгорелите лъчи.

 

Ако не проумеем, че сме хора,

родени за любов и доброта,

сами ще сложим края на простора

и ще затворим райската врата.

 

© Наташа Басарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??