Ето ме – пак сама,
стискам очи,за да заспя...
но не. Пак си тук, по дяволите...
пред очите ми,
а те нямаше цял ден,
успявах да размия лицето ти от съзнанието си.
Знаеш кога не мога,
затова си тук, защото съм сама,
защото е тихо и пусто. Какво?
Не, събирам всички сили, усещам сълзите.
Ще ги спра! Не, стече се... твоята усмивка,
след нея целувката ти, твоят глас... ...