Ето ме – пак сама,
стискам очи,за да заспя...
но не. Пак си тук, по дяволите...
пред очите ми,
а те нямаше цял ден,
успявах да размия лицето ти от съзнанието си.
Знаеш кога не мога,
затова си тук, защото съм сама,
защото е тихо и пусто. Какво?
Не, събирам всички сили, усещам сълзите.
Ще ги спра! Не, стече се... твоята усмивка,
след нея целувката ти, твоят глас... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Всеки си има своя мъка. :)