С дъх студен като на дъжд
сърце притихнало, разпънато на кръст
Очи без вяра, очи на тиха самота
коси отрязани на скитаща жена
По път незнаен тя поела,
по път на преход съдбата я отвела
Ще броди дълго тя съвсем сама,
ще търси и намира своята душа
Ще дири слънце без да зърне светлина,
ще се оглежда за надежда без да среща доброта
Ще търси упование, но няма да го разпознае
ще решава, но ще загива в колебание ...