Като свекърва мърмори небето,
на мен от страх ми се свива сърцето.
Като зла мащеха вятърът съска,
душата ми свита вече се пръска.
Както по лицето ми капят сълзи,
така и от облака тъжно вали.
В ритмична мелодия пее капчука,
сърцето изплашено и то така чука.
Мълния страшна небето раздира
и светлината навред се простирa.
Гръм силен отеква и друг го повтори,
небето над мен само се разтвори. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up