evropa (Нели)
217 1188
Aug 7, 2007, 10:56 PM

Стихии 

  Poetry
643 0 9
 

Като  свекърва мърмори небето,

на мен от страх  ми се свива сърцето.

Като зла мащеха  вятърът съска,

душата ми свита вече се пръска.

Както по лицето ми капят сълзи,

така и от облака тъжно вали.

В ритмична мелодия пее  капчука,

сърцето изплашено и то така чука.

Мълния страшна небето раздира

и светлината навред се простирa.

Гръм силен отеква и друг го повтори,

небето над мен само се разтвори.

Апокалипсис - пожар, наводнение.

Цялото лято - бедствено положение.

На крак са пак служителите на Етем,

на тях разчитаме, в тях се кълнем.

Дъждът угаси огънят плъзнал -

(половин България беше погълнал)

Да не изчезнем от световният пъзел.

Огън и вода се връзват на възел.

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??