7 авг. 2007 г., 22:56

Стихии 

  Поэзия
661 0 9
Като свекърва мърмори небето,
на мен от страх ми се свива сърцето.
Като зла мащеха вятърът съска,
душата ми свита вече се пръска.
Както по лицето ми капят сълзи,
така и от облака тъжно вали.
В ритмична мелодия пее капчука,
сърцето изплашено и то така чука.
Мълния страшна небето раздира
и светлината навред се простирa.
Гръм силен отеква и друг го повтори,
небето над мен само се разтвори. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Все права защищены

Предложения
: ??:??