Oct 13, 2013, 3:17 PM

Стихотворение от днес 

  Poetry » Civilian
909 0 1

Затихнал дъх във тишината
отронва есенният лист,
като вятъра в душата,
бушуващ,
аз видях,
във погледа ти чист.

Къде отвял е радостта ни,
на мен, на теб и всички хора,
които вечно са мечтали,
бурята ги дави
във позора.

И ето, бавно ни покрива
онази тежка каменна черупка
и погледа ти отразява
как падаме по гръб,
животът ни поваля.

© Таня Нецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??