Sep 14, 2021, 7:58 AM
Стихотворение от премълчани думи
Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки
и парцалосан листопад
връз раменете ѝ се опва –
без знак за връщане назад.
Звънтят на утрото стъклата
след всеки допир на дъжда.
По пръстите ми лунен вятър
разсуква рехава ръжда. ...
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки
и парцалосан листопад
връз раменете ѝ се опва –
без знак за връщане назад.
Звънтят на утрото стъклата
след всеки допир на дъжда.
По пръстите ми лунен вятър
разсуква рехава ръжда. ...
© Валентина Йотова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
