Стихотворение от премълчани думи

14 sept 2021, 7:58 2021-09-14T08:21:37+03:00

Poesía » De amor

833 6 12

Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки
и парцалосан листопад
връз раменете ѝ се опва –
без знак за връщане назад.
Звънтят на утрото стъклата
след всеки допир на дъжда.
По пръстите ми лунен вятър
разсуква рехава ръжда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Стихотворение от премълчани думи

Искате да прочетете повече?

Propuestas