Понякога в душите ни е хладно,
а някога е светло и красиво.
Понякога ни гони сянка гладна
на минало сурово и горчиво.
В ушите ни покълва ужас жежък,
че утре самотата ще ни схруска.
Животът се изнизва: слаб, но тежък,
и ние ще му служим за закуска.
Понякога сме малки като птици
и жалки сме. Защо да не признаем?
Понякога се губим насред Ница
и плачем за любов въображаема. ...