Повече няма да има петли
и цялото безмълвие е в бяло,
без вятър, който да ме разтопи
и неприкрито отегчено да раздвижи
ленивата румба на моята кръв.
Катранено е до самата ми основа
и бавно съхнат корените на сърцето,
оплетени във чужда тишина.
А бялото вали, очакването ми затрупва,
безкрайното очакване на твоите очи,
залепнали върху подноса от сребро
на вече непотребните ми спомени. ...