ТЯ:

Не спря отвън все да вали.

Две седмици вода, вода...

Тъгата мъчи ми гръдта

и някак чувствам как боли.

Наистина ли има нещо

обсипващо ме със стрели?

Не си ли пишем, мили, често

така прободно е, нали!

Но спря дъждът, и Слънце... ето -

изпращам с полет писъмцето.

ТОЙ:

Най- после миг благословен

и гълъбчето долетя.

Послание на любовта

пак радва в слънчевия ден.

Очаквах, знай, нетърпелив,

тъгуващ и усамотен

да видя в почерка красив

живот от тебе откровен.

Как липсваше ми само ти,

че ражда всеки стих мечти.

ТЯ:

Не мога да повярвам аз.

Получих писъмце отново

и препрочитам всяко слово

наум или със шепнещ глас.

Предишните ти писъмца

чета ги също час по час,

когато нашите сърца

не си споделят нежна страст.

Далече си, но те усещам.

Чрез любовта ти свежест срещам.

ТОЙ:

Любима моя, със представа

опитвам се да те рисувам

и в своя сън гласа ти чувам,

чудесен образ се явява.

Омайно е да бъдеш с мен

и обич в блян да разцъфтява.

От прелестите запленен

духът ми с твоя запламтява.

Но как увлече този стих.

Прости ми! Май, че прекалих.

ТЯ:

Вълшебство е, че някой там

за мен мечтае от любов.

За мен мислù със порив нов,

наслада е това да знам.

И мили мой, да ти призная -

аз също те бленувам с плам.

Да чувствам твоя зов желая,

в мечтанието не си сам.

Любов ли е това? Кажи ми!

Ах, приказни са тези рими!

ТОЙ:

Така щастлив съм, теб те има.

Макар далече, ти си фея,

с която живо днес лелея,

надеждата е всетворима.

Светът ми с тебе се променя

и моя си една любима.

Душата ми е обновена

и в мислите ми ти си прима.

Усмихната бъди, красива,

със моята любов щастлива!

ТЯ:

От скуката, от суетата

спасяваш ме ти, мили мой!

Без твоя стих ще е покой

и моят дял ще е тъгата.

Аз искам да съм в свят, където

цъфти магично красотата.

Да бъде там сега сърцето

при теб ведно и със душата.

Откривам с теб една надежда,

която в радост ме отвежда.

ТОЙ:

Вълшебница! Усещам аз

сияещите ти очи.

Изпращат нежните лъчи

най- искренната, мила страст.

Жадувам онзи бъдещ ден

на срещата и онзи час,

във който ти ще си пред мен

изгряла с лик, снага и глас.

Отлита гълъбченце бяло.

Изпращам пак любов изцяло.