ТЯ:
Не спря отвън все да вали.
Две седмици вода, вода...
Тъгата мъчи ми гръдта
и някак чувствам как боли.
Наистина ли има нещо
обсипващо ме със стрели?
Не си ли пишем, мили, често
така прободно е, нали!
Но спря дъждът, и Слънце... ето -
изпращам с полет писъмцето.
ТОЙ: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация