Стиховете са мои деца

Jun 25, 2008, 10:07 PM

Poetry » Phylosophy

561 0 3

Стиховете са мои деца.
Какво ли не правя за тях...
Разбивам чужди сърца
и сама ставам на прах.
Тогава се те раждат:
От споделена любов;
От болка страшна;
От порив нов.
Те са винаги красиви.
Каквито и да са лицата:
щастливи или насълзили,
път имат към сърцата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Стиховете са мои деца

Want to read more?

Random works