Dally_B (Даниела)
106 123
Jun 25, 2008, 10:07 PM

Стиховете са мои деца 

  Poetry » Phylosophy
516 0 3

Стиховете са мои деца.

Какво ли не правя за тях...

Разбивам чужди сърца

и сама ставам на прах.

 

Тогава се те раждат:

От споделена любов;

От болка страшна;

От порив нов.

 

Те са винаги красиви.

Каквито и да са лицата:

щастливи или насълзили,

път имат към сърцата.

 

Толкова много деца...

И бащите им са много,

ала майката е само една

и само тя се помни.

 

Аз носила съм ги в душата.

В сълзи повечето са родени.

Обичала съм всяко от децата.

Дано не съдят някога те мене.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??