Стиховете са мои деца

25 июн. 2008 г., 22:07

Поэзия » Философская

560 0 3

Стиховете са мои деца.
Какво ли не правя за тях...
Разбивам чужди сърца
и сама ставам на прах.
Тогава се те раждат:
От споделена любов;
От болка страшна;
От порив нов.
Те са винаги красиви.
Каквито и да са лицата:
щастливи или насълзили,
път имат към сърцата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Стиховете са мои деца

Искате да прочетете повече?

Предложения