Навън е дъжд от цели сто лета
и сто лета земята няма дъно.
Водата ураганно връхлетя
и плът, и сетива до край опъна.
Затвори ни, усука ни във сноп.
Изпреде ни в лъчи - от лунно руно.
И в този топъл, причудлив вързоп
светът е сух, безсмъртен и лазурен...
А зад гърба ни мрак вали, плющи,
столетие камшик над нас извива,
потопно ври, напира и люти.
Но вътре сме пашкулено красиви – ...