15.03.2011 г., 23:07 ч.

Сто години дъжд 

  Поезия » Друга
1441 0 30
Навън е дъжд от цели сто лета
и сто лета земята няма дъно.
Водата ураганно връхлетя
и плът, и сетива до край опъна.
Затвори ни, усука ни във сноп.
Изпреде ни в лъчи - от лунно руно.
И в този топъл, причудлив вързоп
светът е сух, безсмъртен и лазурен...
А зад гърба ни мрак вали, плющи,
столетие камшик над нас извива,
потопно ври, напира и люти.
Но вътре сме пашкулено красиви – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Предложения
: ??:??