Сто свята и едно небе

Apr 25, 2017, 7:18 PM

Poetry » Phylosophy

248 0 0

Сто свята се борят във мен,
сто свята умират разпръснати
подир ден. Умират заедно
с кръст – Разпнати!!!
Сто свята, които разпръсквам
и вятърът, приятел стар,
с тях измита земята.
Не, не искам разплата,
не искам даже шепичка пръст.
Не искам и Кръст!
Но без него не съмва.
Той стои на Предела ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сто свята и едно небе

Want to read more?

Random works