Сто свята и едно небе

25 abr 2017, 19:18

Poesía » Filosófica

250 0 0

Сто свята се борят във мен,
сто свята умират разпръснати
подир ден. Умират заедно
с кръст – Разпнати!!!
Сто свята, които разпръсквам
и вятърът, приятел стар,
с тях измита земята.
Не, не искам разплата,
не искам даже шепичка пръст.
Не искам и Кръст!
Но без него не съмва.
Той стои на Предела ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сто свята и едно небе

Искате да прочетете повече?

Propuestas