В крилата на бурята
цинично се сгушва желание
и онази вулгарно-другата
в ръцете му се превръща в стенание
Небето мрази пурпурните мъгли,
мрази да вижда и мене,
като част от градските светлини,
които изгряват вечерно време
Небето завива грижовно звездите,
защото знае, че ще ги заболи,
както страдат неволно луните,
щом хорският грях заблести... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация