Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
511 146
Feb 21, 2017, 12:54 AM

Стокхолмски синдром 

  Poetry » Free verse
319 0 0

Чувствам се като

част от дивана този следобед,

понеже моите клетки

отвориха вратите си снощи

и те приветстваха.

Сега чакаш храна за душата.

Всеки път щом звънне звънчето,

молекулите ти стават течни

и трябва пак да те замразявам.

Какво прекрасно страдание -

камерата ми отказа да работи.

Скоро е пролет.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??