Стокхолмски синдром

21.02.2017 г., 0:54 ч.

Поезия » Свободен стих

332 0 0

Чувствам се като

част от дивана този следобед,

понеже моите клетки

отвориха вратите си снощи

и те приветстваха.

Сега чакаш храна за душата.

Всеки път щом звънне звънчето,

молекулите ти стават течни

и трябва пак да те замразявам.

Какво прекрасно страдание -

камерата ми отказа да работи.

Скоро е пролет.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.