Изоставена в двора ей там
лежи стара стомна - столетница.
Много видяла е и преживяла
малката тумбеста клетница.
Нявга от майсторски ръце ваяна,
днес стои вехта, бледа и окаяна...
С безброй спомени загърната,
сега от бурени само прегърната.
Шарките й за ласка една до друга се наредиха
и приказки пъстри ми заредиха...
Задумаха ми за мълчана вода студена,
наричана по изгрев с вяра момина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up