СТОН
… когато още нямаше смартфони – и ние бяхме мънички деца,
играехме по цял ден на „Ти гониш!“, рисувахме усмихнати слънца,
момичетата скачаха на ластик, момчетата заформяха мачле –
и татковците черпеха ни с пасти, а майките – със захарно петле,
четяхме подир „Сънчо“ всяка вечер Ян Бибиян и Дяволчето Фют,
а днес като че ли в алпийски глетчер тресе се този свят от кучи студ!
Очи забол в дълбоките дисплеи, край мен мълчи зомбираният свят.
И – живи мъртъвци във мавзолеи! – загърбваме дори и своя брат.
И с риск светът за луд да ме приеме, дано поне да чуе моя стон? –
презирам те, проклето мое Време, превърнало Човека във смартфон!
27 януарий 2024 г. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up