СТОН

… когато още нямаше смартфони – и ние бяхме мънички деца,

играехме по цял ден на „Ти гониш!“, рисувахме усмихнати слънца,

момичетата скачаха на ластик, момчетата заформяха мачле –

и татковците черпеха ни с пасти, а майките – със захарно петле,

четяхме подир „Сънчо“ всяка вечер Ян Бибиян и Дяволчето Фют,

а днес като че ли в алпийски глетчер тресе се този свят от кучи студ!

Очи забол в дълбоките дисплеи, край мен мълчи зомбираният свят.

И – живи мъртъвци във мавзолеи! – загърбваме дори и своя брат.

И с риск светът за луд да ме приеме, дано поне да чуе моя стон? –

презирам те, проклето мое Време, превърнало Човека във смартфон!

27 януарий 2024 г.

гр. Варна, 8, 15 ч.