- Страдалец, казваш! Как пък го измисли?!
- Повярвай ми, не беше никак лесно.
В главата ми са само тъжни мисли.
Причината познаваш я - ЖЕНА.
- Познал ли си ти що е туй страдание?
- Познал съм що е женско невнимание.
Единствена бе тя за мен до вчера.
Такава друга няма да намеря.
Очите черни, косата и коприна.
Но вчера тя от мене си замина.
- И, питам те, това ли е страдание?
Нима не знаеш за гладуващите хора! ...