- Страдалец, казваш! Как пък го измисли?!

- Повярвай ми, не беше никак лесно.

В главата ми са само тъжни мисли.

Причината познаваш я - ЖЕНА.

- Познал ли си ти що е туй страдание?

- Познал съм що е женско невнимание.

Единствена бе тя за мен до вчера.

Такава друга няма да намеря.

Очите черни, косата и коприна.

Но вчера тя от мене си замина.

- И, питам те, това ли е страдание?

Нима не знаеш за гладуващите хора!

За болните! Умиращи! Бездомни!

Една жена ли е апокалипсис?!

- За мен това е, имам си аз всичко.

И искам аз със нея да сме близки.

Да я целувам, нежно да я милвам.

И жадно аз с уста да я изпивам.

- Не знаеш ли що става в Газа?

- Ох, зная, че накрая ме намрази.

- Какво ще кажеш за войната във Ирак?

- Откак я няма във душата ми е мрак.

Не чувам вятъра, и птичките не пеят.

Не зная как сега ще оцелея.

- Във Косово отново пак се бият.

Във Турция избухна бомба.

Уби шестима, а дванайсет са ранени.

Не виждаш ли, светът е в криза?

- Едната мисъл от ума ми не излиза!

С какво обидих я, какво и сторих?

Какво не бих дал сега да поговорим.

Отново тя да седне на дивана.

Такава помня я, във светлина обляна.

И нежно името ми да мълви.

Уви. Изчезна тя. Сърцето ми кърви.

Аз зная, няма да се върне вече.

Тя каза, че отива надалече.

- Едно ти аз говоря, а ти си друго знаеш!

За хорските нещастия нехаеш.

И виж се, погледни се, друг човек си.

Не те познавам аз такъв, ти беше весел.

Нима от дума не разбираш?

Защо във нищото се взираш?

Тя минало е. Забрави я.

Излез сред хората и друга ще откриеш.

И твоето сърце за друга ще забие.

- Ах, чувам, нещо ми говориш.

Приятелю, ти отношението прости ми.

Ще трябва, аз, сега да се науча,

че няма я и няма да се върне.

Ще трябва пак да се родя. Отново.

За помощ, аз, към тебе се обръщам.

На слепия ти пътя да покажеш.

В света какво се случва да разкажеш.

Последните ми дни са във мъгла.

Но, зная, ще ми подадеш ръка.

Отново своя път аз да поема.

Нещастието ми превърни в поема.

Да знаят хората, че любовта не носи само радост.

Да знаят, че не е и само сладост.

А има мъка и тъга.

Уви. Това е любовта.

Къде отиваме сега, разправяш?

- Отиваме в морето на забравата.