Страдание

 Вятърът духа, бучи,

             слънцето бързо се скрива,

                   водата от извор ручи,

                                 селото мъчно заспива.

 Дръвчетата галят ръце,

             а от очите капят сълзи,

                     по росата стъпват нозе,

                               родители страдат сами.

 При изгрев на слънце

              меч се развял и съсекъл майката млaда,

                         рyйнала кръв, вик се повял,

                                 чак край полята се спрял.

 Лежала жената, а очите и черни

              гледали синьото небе,

                         от вика заплакало бебе,

                                   нейното малко, скъпо дете.

 А в ръката и китка червена,

               ухаела тя на живот,

                         за сина била предназначена,

                                  за рожбата с много любов.

 Клепачи затваря от болка,

               устни пресъхват в тъга,

                         отнема и пашата без жалост,

                                    единствената радост на Света.

 Сиротно ще расне детето,

                 сиротна ще бъде и тя,

                           защото вечно ще броди по Земята

                                       с неугасваща, бурна душа.

                                                                                                                             01.06.2005