31.12.2007 г., 16:04 ч.

Страдание 

  Поезия » Друга
658 0 3
 

                                                        Страдание

 

 

 

 Вятърът духа, бучи,

             слънцето бързо се скрива,

                   водата от извор ручи,

                                 селото мъчно заспива.

 

 Дръвчетата галят ръце,

             а от очите капят сълзи,

                     по росата стъпват нозе,

                               родители страдат сами.

 

 При изгрев на слънце

              меч се развял и съсекъл майката млaда,

                         рyйнала кръв, вик се повял,

                                 чак край полята се спрял.

 

 Лежала жената, а очите и черни

              гледали синьото небе,

                         от вика заплакало бебе,

                                   нейното малко, скъпо дете.

 

 А в ръката и китка червена,

               ухаела тя на живот,

                         за сина била предназначена,

                                  за рожбата с много любов.

 

 Клепачи затваря от болка,

               устни пресъхват в тъга,

                         отнема и пашата без жалост,

                                    единствената радост на Света.

 

 Сиротно ще расне детето,

                 сиротна ще бъде и тя,

                           защото вечно ще броди по Земята

                                       с неугасваща, бурна душа.

 

 

 

                                                                                                                             01.06.2005

© Инна Филипова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обръщай по-голямо внимание на владеенето на стиха, на...ритъма, не непременно търсене на някаква си рима. От време на време ти се изплъзва - бяга, а това "наранява" творбата ти. И така ще "наранява" всяка следваща - опитай се да изглаждаш...нещата и ще се получат страхотни. С най-добри чувства - Валентино.
  • Поздрав!!!
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??