Dec 14, 2016, 12:56 AM

Страх 

  Poetry » Love
319 0 3
Страх
Страхувам се, самичка да си лягам
и да заспивам под студената завивка.
В съня, ръце към тебе да протягам.
Да се събуждам сутрин, без усмивка.
През толкова сгъстена тишина,
със мъка се прокрадва глътка сън.
А толкоз ме е страх, ако заспя,
че мога да не чуя твоя звън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Random works
: ??:??