Страх

14 dic 2016, 0:56

Poesía » De amor

285 0 3

Страх

Страхувам се, самичка да си лягам

и да заспивам под студената завивка.

В съня, ръце към тебе да протягам.

Да се събуждам сутрин, без усмивка.

През толкова сгъстена тишина,

със мъка се прокрадва глътка сън.

А толкоз ме е страх, ако заспя,

че мога да не чуя твоя звън.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plevel (Силвия Илиева)

2016-12-14T22:06:36+02:00

Хареса ми този тъжен,но красив стих
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-12-14T13:51:42+02:00

За страх си е. Чакаш от толкова дълго. Хареса ми
Веси_Еси (Еси)

2016-12-14T13:25:09+02:00

Кой ли не е изпитвал подобен страх, Мари Елен? Сърдечни поздрави!