Страх
Ти навлезе в живота ми без сама да го
искам.
Почука на вратата на сърцето ми и аз
ти отворих.
За мен беше неканен гост - не знаех
защо идваш.
И сега не знам какво да правя!
Дали да те пусна в най-скритото
и красиво място на душата ми,
или да ти покажа изхода и да затворя
вратата?
Дали да ти повярвам? Това е
въпросът?
Ако ти повярвам, ще ме нараниш ли?
Ако те изгоня ще съжаля(вам) ли?
Защо ме е страх да повярвам?
Защо ме е страх да… обичам?
Защо в душата ми болка лежи?
Болка, която не иска новo начало...
Рана, която все още кърви.
Рана, която силно боли.
Дали да се спусна по вълната на живота
и да се радвам на мига, или да приключа
всичко сега?
Сърцето ми ме кара сляпо да ти вярвам,
ала разумът е раздвоен…
И от това се страхувам…
И на кой да повярвам ?
И на кой да простя?
Надя 17.07.2004г
© Надежда Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво е! Послушай сърцето си... може би то ще ти каже,ако му имаш доверие
Успехи и много много много усмивки -
Много е хубаво!!!!Осмислено и дълбоко!!!!
-
Хубав стих!!!
Поздрав и прегръдка!!! -
Послушай сърцето си!!Остави на разума другите неща.Любовта е щастието ,което търсим ,ако обичаш -отвори и вратата!Хареса ми твоето стихотворение ,много!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
