Страх

10 dic 2007, 11:09

Poesía » De amor

795 0 4

Ти навлезе в живота ми без сама да го
искам.

Почука на вратата на сърцето ми и аз
ти отворих.

За мен беше неканен гост - не знаех
защо идваш.

И сега не знам какво да правя!

Дали да те пусна в най-скритото

и красиво място на душата ми,

или да ти покажа изхода и да затворя
вратата?
Дали да ти повярвам? Това е
въпросът?

Ако ти повярвам, ще ме нараниш ли?

Ако те изгоня ще съжаля(вам) ли?

Защо ме е страх да повярвам?

Защо ме е страх да… обичам?

Защо в душата ми болка лежи?

Болка, която не иска новo начало...

Рана, която все още кърви.

Рана, която силно боли.

Дали да се спусна по вълната на живота

и да се радвам на мига, или да приключа
всичко сега?

Сърцето ми ме кара сляпо да ти вярвам,

ала разумът е раздвоен…

И от това се страхувам…

И на кой да повярвам ?

И на кой да простя?

Надя 17.07.2004г

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ledena_Kukla (Тя)

2007-12-12T20:20:25+02:00

Красиво е! Послушай сърцето си... може би то ще ти каже,ако му имаш доверие Успехи и много много много усмивки
Senni (Силвия)

2007-12-10T18:09:38+02:00

Много е хубаво!!!!Осмислено и дълбоко!!!!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-12-10T16:38:40+02:00

Хубав стих!!!
Поздрав и прегръдка!!!
genkaivanova (Генка)

2007-12-10T12:11:05+02:00

Послушай сърцето си!!Остави на разума другите неща.Любовта е щастието ,което търсим ,ако обичаш -отвори и вратата!Хареса ми твоето стихотворение ,много!!