Притискал ли си с ръка очите си,
от страх че сълзите ще паднат и ще отекнат?
В чужда вселена се рееш, няма място за теб и...
липсва стон в огледалото,
отражението мълчи като струна
и чака да го разбиеш на прелестни
болки в сълзички от стърженето...
звука от прекъсването на звуците,
тъмния балон на душата ти,
паричката на тихото гледане,
няма кой да пресрещне изплаканите,
да просветне, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up